Проблемът с раздробяването на собствеността в горите не е от последните няколко десетилетия. Прекаленото раздробяване на горските имоти води до повишаване на броя и площта на безстопанствените гори, гори които са изоставени. Оставени без грижи горите стават жертва на горски пожари, нападения от насекоми, ветрове и снегове.
Фрагментацията е процес, при който се увеличава броя на собствениците на единица площ и съответно се намалява размера на собствеността. В резултат на този процес се стига до положението, когато собствеността е толкова малка, че не представлява интерес за самия собственик.
Колкото една горска площ е по-малка икономическата и стойност пада и това кара собствениците на гори под един, два хектара да ги изоставят и да не се грижат за собствеността си. В България, а и в Европа за горските имоти се прилагат редица рестрикции, които с годините увеличават своята тежест. Това превръща собствеността на гори в една от най-нежеланите собствености.
Не са за подценяване и тенденциите на мигриране на населението към големите градове, далече от селските и планинските райони. Горите се изоставят поради физическа невъзможност да се стопанисват от разстояние, липса на желание от собствениците, заради непознаване на тази материя и не на последно място голяма част от стопаните просто не знаят, че са наследили дадена гора след смъртта на някоя баба, дядо или друг роднина.
В много от случаите стойността на гората е в пъти по малка от стойността на сделката с такъв тип имоти, без значение дали ще е покупко – продажба, дарение или друга форма на сделка. Особено голям е проблемът с гори в съсобственост. Такива са всички горовладелски кооперации, сдружения и ревири. Юридическата практиката е сделката да се оформя във всички кадастрални единици, обхващащи кооперацията, и това прави нотариалният акт ненужно и изключително дълъг и скъп.
При липсата на грижи за една гора страдат първо самата гора и нейните обитатели. След това губят и самият собственик и цялото общество. Губи и държавата от не внесени данъци при стопанска дейност.
Когато една гора е оставена без стопанин тя е изложена на много по-голям риск от пожари, при нападение от насекоми няма, кой да се противопостави и тя по – лесно може да бъде поразена и унищожена. Често става фокус за развитие и разпространение на вредители.
При земеделските имоти активна е тенденцията на окрупняване – обединяване на имоти от инвеститори с цел по-лесна и доходоносна обработка. В горите това съвсем не е така.
В заключение мога да спомена, че главен проблем за доброто стопанисване на горите в ефекта от фрагментацията, а това е липса на грижа.
В следната графика ще покажа как за малко над 20 години се увеличава броя на собствениците в няколко горовладелски кооперации и съответно спада площта на собствеността. Въпреки, че средната площ притежавана от даден собственик намалява, трябва да се има предвид, че тези гори се стопанисват добре и не са безстопанствени. Съвсем не е така в частните гори в реални граници, които в по – голямата си част са изоставени.
Площ на 5те кооперации – 2167 ха.
Общ брой собственици към 2002 г. – 4150
Общ брой собственици към края на 2024 г. – 5567
Средно собственост на 1 собственик към 2002 г. – 0,52 ха.
и средно към края на 2024 г. – 0,39 ха.
SMURF project website https://www.smurfproject.eu/.Funded by EU 
#smurfproject #SmallForestHoldings #forestry #forestowners #profitability #smallforestowners #foresteufuture #forestmanagement #sustainability #forestnews #cascadefunding #closetonaturesilviculture
